(La Grande Jatte Woman with a Monkey by Georges

(La Grande Jatte Woman with a Monkey by Georges Seurat)

♥ Маймуните обясняват остарелия въпрос за природата и възпитанието 

Един от най-ясните способи да разберем по какъв начин качеството на родителството и средата се отразява върху проявлението на гените, изискуем на Стивън Суоми, началник на Лабораторията по сравнителна етология към Националните институти по опазване на здравето на Съединени американски щати. В продължение на повече от 40 години Суоми изследвал предаването на личностните характерности при генерации наред макаци резус, които споделят 95% от човешките гени – %, надвишаван единствено от шимпанзетата и боноботата. Подобно на хората, макаците резус живеят в огромни обществени групи със комплицирани съюзи и рангове; оцеляват и просперират единствено тези членове, които могат да синхронизират държанието си с условията на групата.

По отношение на моделите си на привързване макаците резус са също като хората. Малките им зависят от тесния физически контакт с майките си и тъкмо както Боулби следил и при хората, се развиват, като изследват личните си реакции към средата и тичат назад при майките си всякога, когато се почувстват уплашени или изгубени. Щом станат по-независими, играта с връстниците им е главният метод, по който се научават да се оправят в живота.

Суоми разпознал два личностни вида, които непрекъснато се забърквали в неприятности: напрегнати, тревожни екземпляри, които се плашат, затварят се и се депресират даже в обстановки, в които други маймуни биха играли и изследвали света; и мощно нападателни екземпляри, които основават толкоз доста проблеми, че постоянно ги отбягват, бият или убиват. И двата типа се разграничават от връстниците си в биологично отношение. Отклоненията в равнищата на възбудата, стресовите хормони и метаболизма на химичните субстанции в мозъка, като серотонина, могат да бъдат измерени през първите няколко седмици след раждането, и нито биологията, нито държанието им има податливост да се трансформира, до момента в който порастват. Суоми разкрил необятен набор от генетично обусловени държания. Например напрегнатите маймуни (определени като такива въз основата на държанието им и на високите равнища на кортизол на 6-месечна възраст) в пробни обстановки употребяват повече алкохол от другите, когато доближат четиригодишна възраст. Генетично нападателните маймуни също прекаляват – те обаче се отдават на запой, до момента в който припаднат, до момента в който напрегнатите маймуни, наподобява, пият, с цел да се успокоят.

И въпреки всичко обществената среда също има забележителен принос за държанието и биологията. Напрегнатите, тревожни женски не играят добре с останалите, по тази причина постоянно им липсва обществена поддръжка, когато раждат, и са в огромен риск да неглижират или да се отнасят зле с първородните си дребни. Но когато тези женски принадлежат към постоянна обществена група, те постоянно стават съзнателни майки, които деликатно се грижат за дребните си. При някои условия тревогата на майката може да обезпечи по този начин нужната отбрана. Агресивните майки, въпреки това, не предоставяли никакви обществени привилегии: те били доста груби с дребните си, като ги удряли, ритали и хапели. Ако дребните оцелеели, майките им нормално им пречели да се сприятелят с връстниците си.

В същинския живот не е допустимо да преценим по кое време агресивното или напрегнатото държание на хората е резултат от гените на родителите им или от това, че ги е отгледала тиранична майка – или и двете. Но в лаборатория с маймуни може да вземете новородените с вродена накърнимост в гените от биологичните им майки и да ги дадете за развъждане на подкрепящи майки или в групи за игра с връстниците им.

Младите маймуни, които са взети от майките си при раждането им и отгледани единствено с връстниците им, се привързват мощно между тях. Те обезверено се прилепят едно към друго и не дръзват да се отдалечат задоволително, с цел да се занимават със здравословно изследване и игра. Играта е нищожна и й липсват сложността и въображението, типични за естествените маймуни. Тези маймуни израстват напрегнати: плашат се от нови обстановки и им липсва любознание. Независимо от генетичното си влечение, маймуните, израснали с връстниците си, реагират прекомерно бурно на дребни стресови фактори: кортизолът им се покачва доста повече в отговор на мощни шумове, в сравнение с този на маймуни, отгледани от майките си. Метаболизмът на серотонина им е нарушен даже в още по-голяма степен от този на маймуните, които са генетично предразположени към експанзия, само че са отгледани от личните си майки. Това води до заключението, че най-малко при маймуните ранните опитности оказват минимум толкоз мощен резултат върху биологията, колкото и наследствеността.

Маймуните и хората споделят едни и същи два разновидността на гена за серотонин (познати като дълъг и пай алел на серотониновия транспортер). При хората късият алел се асоциира с импулсивност, експанзия, търсене на мощни чувства, опити за самоубийство и тежка меланхолия. Суоми потвърдил, че най-малко при маймуните средата дефинира по какъв начин тези гени се отразяват на държанието. Маймуните с късия алел, които били отгледани от съответна майка, се държали обикновено и нямали нарушаване в метаболизма на серотонина. Тези, които били отгледани с връстниците си, станали нападателни рискови играчи. По сходен метод новозеландският откривател Алек Рой открил, че хората с пай алел са по-склонни към меланхолия от тези с дълъг, само че това било правилно единствено в случай че те са претърпели също по този начин и тормоз или неглижиране в детството си. Заключението е ясно: децата, които имат задоволително шанс да имат сензитивен към потребностите им и деликатен родител, няма да развият този проблем, обвързван с гените.

Трудът на Суоми поддържа всичко, което сме научили от сътрудниците ни, учещи човешката обвързаност, както и от клиничните ни проучвания: сигурните и предпазени връзки в ранното детство са решаващи, с цел да предпазят децата от дълготрайни проблеми. Освен това даже родители с персонална генетична накърнимост могат да предадат тази отбрана на идващото потомство, в случай че получат вярната поддръжка.

От: „ Тялото помни “, Бесел ван дер Колк, изд. „ Изток-Запад “, 2018 година
Картина(заглавна): La Grande Jatte An Afternoon by Georges Seurat; chinaoilpaintinggallery